С Димитровден идва зимата
В Народният празник в чест на св. Великомъченик Димитрий Мироточец Солунски е известен още като “Митровден” или “Разпус”. В житието му пише, че бил градоначалник на Солун по времето на император Диоклетиан - III - IV век. Императорът наредил на Димитрий да избие всички християни. Вместо това той започнал да ги увещава да бъдат непреклонни докрай. Убили го без присъда в килията му по време на молитва. Свети Димитрий бил обявен за закрилник на братята Асеневци през XIII век в Търново.
В По традиция Димитровден е начало на зимата. Според народното поверие с. Димитрий (Димитър) язди червен кон, разтърсва бяла, дълга брада и сипе първия сняг. “Дойде ли Димитровден, идва и снегът” - казват българите. Затова на този ден стопаните прибират ралата си на сухо под стрехите и подреждат дървата си за огрев.
В Свързват го людете и с покойниците, защото почват дългите зимни нощи, символ на покоя на земята и душата. Ето защо преди празника е задушница и се ходи на гробищата, почистват се гробовете на близките и роднините, прелива се първото вино, раздава се димитровски хляб и варено жито за Бог да прости.
В Имениците правят курбан от овче месо, яхния от петел, варена кокошка, плодова пита и чакат гости .На този ден чорбаджиите бръкват дълбоко и вадят платата на ратаите, чираците, овчарите, говедарите, освобождават неоправните, мързеливите всезнайковци. На този ден се оглеждат за нови, по-скопосни, които да цанят за работа на Гергьовден.
В В старопланинския район стопаните следят на Димитровден “полезника”, т.е. госта, който пръв ще прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и имотен човек, вярват, че идващата година ще е здрава и изобилна. Ако срещу празника месечината е пълна, вярват, че пчелите ще се роят и кошерите ще се пълнят с мед. Често на Димитровден се организират общоселски сборове с курбани и веселби, с които стопаните отбелязват тържествено завършека на лятото и на земеделската и животновъдна година. Обикновено от Петковден и Димитровден започват годежите и сватбите. На мегдана момите извиват “сглядно” хоро пред погледите на ергените и техните родители. Така възрастните избират своите бъдещи снахи.