От днес започват Коледните пости
От днес започва Коледният пост. Църквата го нарича още и Филипов, защото започва след деня на свети ап. Филип .
Той трае четиридесет дни. Нарича се Малка четиридесетница за разлика от Голямата (Великденския пост).
Преди Коледа вярващите постят, за да се подготвят да посрещнат материализираното Божие слово - сина Исус Христос.
Постът се спазва от всички православни християни. Първата седмица на Коледния пост и от 20 до 24 декември включително постът се състои в ядене само на растителна храна с олио. Безгръбначни животни (охлюви, миди, октоподи и др.) се считат за постни храни.
Риба и червено вино са разрешени на Никулден (6 декември).
Човек, който се готви за изповед и причастие, е необходимо предварително да уточни с изповедника начина на постене. Постът е въздържание с религиозно-нравствена цел от блажна храна при умерена употреба на растителна храна. От апостолско време църквата е наредила светото тайнство изповед и причестяването да се предшестват и съпътстват от тъй нареченото говеене. Това ще рече по-усилена подготовка чрез пост и молитва.
Най-благоприятно време за тази подготовка представлява именно Великият пост преди Коледа. Той, както и другите пости, започва с така наречените Заговезни - т. е. ядат се вечерта блажни храни, а от сутринта на другия ден започват постите. При нормални условия говеенето трае една седмица, като първите три дни се прекарват в пълен пост, т. е. тримиране. Тримирането е доброволен пост, извършван от онези, които желаят и могат да го издържат. При особени обстоятелства като старост, тежка болест, предстоящо неотложно заминаване по служба и др., срокът на говеенето през първата седмица на поста може да се съкрати на три или даже на един ден, като се препоръчва това да стане с благословението на епархийския архиерей, на енорийския свещеник. Мнозина от говеещите смятат, че постенето трябва да се състои в отказ от блажни храни. Това е само едната страна на поста - телесният пост, който сам по себе си е недостатъчен без духовния пост. Православните християни, които искат да постят, трябва да знаят това и да го спазват.
В основата на поста е борбата с греха чрез въздържане от храна. Именно въздържанието, а не изнемогата на тялото, затова всеки трябва да съизмери своите сили, своята подготовка и готовност да пости с правилата за спазване на постите.
При постите съществуват шест степени на строгост: всичко, освен месо (Месни заговезни); вкусване на риба; гореща храна с растително масло; гореща храна без мазнина; студена храна без мазнина и без топли напитки (т. нар. сухоежбина); пълно въздържане от храна, което за Коледния пост обхваща последните три дни преди Рождество Христово.
Пост телесен, без пост духовен, не допринася за спасението на душата, твърди църквата. Постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета. Или както пише Анастасий Велики "Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист? Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза? Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети?"