Венета Райкова. Бургас.

06.10.2005 07:07 Новината е видяна 5264 пъти

Венета Райкова
Познавам много малко жени, на които им отива розово. Венета е категорично от тях. Почти винаги във визията й има розов цвят. Повечето й корици на списания, а те не са никак малко, също са в розово. Венета не крие тази розова страна от характера си, която понякога я прави да изглежда малко момиченце, което тропа с крак и иска захарно петле.

Друг път изглежда като Барби с миниатюрните си манекенски размери, руса коса и ококорени морскозелени очи. Но това е само на пръв поглед. Розовата страна на характера й означава открита демонстрация на романтичност и женственост (нещо, на което трябва да се научат днешните жени с мъжки навици).

Но също – самодисциплина без напъни, амбиции без жертвоприношения, интелигентност без смазваща демонстрация на превъзходство - все неща, за които се сещам при някои други телевизионни звезди. Венета е и водеща, и зрител едновременно – тя е любопитна, приятелски настроена, съпричастна, напориста, но не нахална.

Появява се в редакцията с тесни джинси и тениска с две тъмнорозови черешки, неприлично малък номер, в суперформа. На ръцете и краката – плътен розов лак, романтични чехли от слама, украсени с миниатюрни плодчета. Не носи грим. Носи златна халка – тайно от всички, а може би дори от самата нея, тя се омъжи за Тихомир.

И сега искам от нея да разкаже историята на своята любов и на своя брак. Тя го прави откровено, с много свеж хумор и цветист език. Макар че е изяла доста шамари от хора, които искат да живеят нейния живот.

Венета: Искам само да уточня, че уговорката ни за интервюто е повече от месец преди сватбата. Сега отказвам на всички вестници и телевизии да говоря по този повод. Разказвам само на ЕВА историята на моята сватба първо защото уговорката ни е от преди това, и второ – заради личния контакт и уважението към вашето издание… Не бих разказала толкова лични неща на друга медия. И единствено тук ще разкажа истинската история, защото чувам невероятни слухове, най-невинният от които е, че съм бременна и затова ще се женя. Не съм бременна.

Аз например чух, че това е рекламна сватба, вид PR, който да поддържа горещ имиджа и на двамата.

Вероятно тези слухове не се пускат от колеги журналисти, защото хората от нашия занаят знаят, че такова нещо не се прави в края на юли, когато е абсолютно мъртвило. Такова нещо се прави в началото или средата на септември, когато започва телевизионният сезон на “Горещо”, и тогава има смисъл от PR акция. А аз се ожених през отпуската си, на 20 юли. Приемам тези слухове като един вид обида – подценяват ме.

Защо се ожени тайно?

Не исках никой да знае, защото интересът към мен, към нас, започна ужасно да ме изнервя. Толкова слухове, толкова недоброжелателност... Хора, които бегло познавам, ме спираха да ме питат кога е сватбата и да настояват за покани. Представяш ли си! Съвсем честно, ако не беше изтекла информация, на никого нямаше да кажем, че сме се оженили. Поне в близките две години. Щяхме да го държим в тайна.

А как изтече информацията?

Оказа се, че в същото това село, в което се оженихме, има вила отговорният редактор на “Нощен труд”. За съжаление нашите родители научиха от пресата.

Сега разкажи за сватбата.

Не сме имали планове за тази дата, никога не съм мислила, че ей така, ще спра в някое село и ще се оженя. Стана много импулсивно. Тихомир се беше обадил по телефона на Иван Станчев и той му казал, че 6 август е най-подходящата дата за брак. И ние решихме да го направим на тази дата, без да казваме на никого. Затова и никаква подготовка не сме правили - просто бяхме няколко дни в Чифлик, край Троян и си почивахме. Страхотна природа, минерални басейни, една тишина...

На тръгване решаваме да минем през първото село и да си запазим датата 6 август за сватбата. В първото село не се получава, кметът е в отпуск. Спираме в следващото, дори тогава не знаех името му. Отиваме в кметството, с. Бели Осъм, и питаме дали можем да се оженим там на 6 август. Само една служителка имаше в сградата, гледа ни тя неодобрително и вика: “Не може, щом не носите медицински.”

Разправяме се ние, а в тоя момент излиза кметът от стаята си: “Какво става тук?” Обясняваме му какво искаме, а жената пак настоява: “Не може!” И в тоя момент кметът взе властта: “Как така не може?! Може!” “Ама те нямат медицинско”. “Айде, сега, за едно медицинско няма да ме уволнят...” И тогава аз съм изтърсила, ама не го помня, Тихомир твърди, че съм казала: “А не може ли да ни ожените сега?” Кметът, широко скроена душа, веднага взе телефона, от ония с набирането и тежките вилки: “Милке, ти днес на работа ли си? Ела веднага в кметството!”

Преди да дойде въпросната Милка, кметът се държеше с нас като с непознати, макар че му казахме имената си. Оказа се, че не гледал кабелна телевизия, не ни е познал. Дойде Милка и като ни видя, веднага започна да ахка, защото ни позна. А кметът вика: “Абе чух аз, че в Чифлика бил някой от Биг Брадър, ама...”

Ей така стана. Свидетелство за граждански брак № 1, защото в селото никой не се е женил досега. Две непознати жени ни станаха кумове. По едно време едната започна да вика “кръгът, кръгът” - така я чувах. А тя викала “кракът”. Тоест, да се види кой кого ще настъпи, както е по българския обичай. Тихомир по-бързо се ориентира и ме настъпи мене.

Значи нямаше шампанско, пръстени, музика?

Имаше някакъв ритуал, но всъщност никой не ме е питал вземам ли Тихомир за мъж и аз не съм отговаряла “да”. Виж другото го спазихме.
Кметът реши, че не може без да се почерпим и Тихомир слезна до единствения магазин, под кметството, и избра най-скъпото вино в него – от лев и осемдесет. Другото е било още по-евтино. Не съм пила по-кисело вино в живота си.

Сигурно на връщане в колата сте се смели като деца, както ние с теб сега...

Не, напротив, седим и мълчим. Повече от час мълчим. И аз го поглеждам и питам: Всъщност какво стана? Можеш ли да ми разкажеш? Наистина нямам спомен аз да съм питала може ли веднага да се оженим. Но съм сигурна, че и Тихомир не е задавал такъв въпрос, значи съм аз. На мен ми се губят минути, може би повече от половин час. Разговора с кмета си спомням с мъка, явно много съм се вълнувала. Спомням си, че в един момент на Тихомир му забучиха някаква китка здравец зад ухото и той изглеждаше ужасно смешен.

Дали на мен са ми сложили китка – не помня. Вече, когато излизахме от общината, се беше разчуло в селото и ни чакаше сборна дружинка от мъже и жени, които ни поднесоха градински цветя, току-що откъснати. Аз нямах булчински букет. А след като подписахме, искахме да си тръгнем, но кметът всякак се мъчеше да ни задържи. Почнах да си мисля, че нещо не е наред, когато една жена внесе голям глинен гювеч - сватбен подарък от кметството на с. Бели Осъм за младоженците. Тихомир се надява да готвя в него, но няма да е скоро.

Твоята сватба ми прилича на скок с бънджи...

В известен смисъл си права за сравнението със скока. Ако знаех, че на 6 август ми предстои сватба, че трябва да се подготвям... Направо щях да избягам. Не знам как щях да преживея цялата сага около една сватба. А съм и против брака, както знаеш...

Исках да кажа, че една такава сватба вдига адреналина точно както едно екстремно преживяване.

Аз не съм по екстремните преживявания, по-скоро го направих, защото съм фаталистка. Иначе съм страхлива, никога не бих скочила с бънджи. Виж, Тихомир всяка свободна неделя ходи и скача в неговия бънджи клуб. Сега иска да скача с бънджи от хеликоптер и да бъде първият българин, който го е направил.

Това много ме притеснява, аз никога не съм ходила да го гледам, не искам и да видя, много ме е страх през цялото време. Неделята по принцип ми е инфарктен ден заради това. Но той е по такива екстремни усещания.

Чувстваше ли се секси? Как беше облечена?

Доколкото е възможно в дънки и тениска.

Все пак не искаш ли да се видиш с бяла рокля по килим от рози?

Не, никога не съм искала да облека бяла рокла и се радвам, че имам достатъчно смелост и самочувствие да не робувам на нормите в обществото, а аз самата да създавам норми.

Всички обаче очакваха голяма, пищна, светска сватба...

Аз мисля, че това е много личен ден, много специален момент. Мисля, че направихме най-доброто. Ако бяхме обявили дата, щяха да дойдат и журналисти, и хора, които не са канени.

Все пак няма ли да празнувате меден месец?

Само медена седмица. Продуцентите ни от фирма “Телеман” ни изненадаха с подарък седем дни в едни от най-скъпите курорти в Испания.

Как отпразнувахте сватбата, когато се върнахте в София?

Той се прибра у тях, аз – у нас. Ние не сме живели досега един ден заедно. Причината е, че няма къде. Той живее в гарсониера. А аз няма къде там да си събера дори дрехите. Ужасна дупка е. И през цялата ни връзка той ме е изпращал до вкъщи. Дори през зимата, в ужасните студове, когато дори колата отказваше да пали. За него в началото беше странно, но го прие.

Сега с хиляди заеми успяхме да си купим жилище от 90 и няколко квадрата, което ще изплащаме 25 години. С други заеми – мебели. Така е – мъжът, когото обичам, не е богат. Но това не ме притеснява. Само да сме живи и здрави, за да работим, защото иначе...

И да се обичате, защото тези моменти няма да се върнат. Спомням си едно интервю на Радичков, в което той, вече на преклонна възраст, описваше първата си любов. Каза: “Тогава бях с кърпени обувки, но сърцето ми беше ново. Сега съм с нови обувки, но сърцето ми е кърпено.”

Искам да ти кажа нещо, но не знам дали ще ми повярваш. Ти вярваш ли в чудеса?

Да, вярвам.

Аз също вярвам. Много вярвам. И също така вярвам в Дядо Коледа. Сега ще ти разкажа нещо, което също разказва за първи път. Декември миналата година бях в много тежка депресия. Седим в гримьорната с фризоьрката и гримьорката, готвим се за предаването. И аз казвам: “Тази година няма да правя елха. Обидена съм на Дядо Коледа, защото толкова години чакам голямата си, истинска любов, и вярвам в него, а нищо не се случва. Край, аз повече никога няма да правя елха.” Целия декември бях в много лошо настроение. В средата на месеца продуцентката ми замина за Америка.

И на тръгване ми пожела: “Като се върна януари, да ми кажеш, че Дядо Коледа ти е донесъл голямата любов”. “Аз вече не вярвам в него!”, отвръщах и упорствах, че няма и няма да украсявам елха. Имам в моята стая малка елхичка, която украсявам с малки златни и червени топчици. До Коледа упорствах, а майка ми ме уговаряше: “Хайде, направи ти първата крачка, не бъди инат. Може да се случи чудото”.

Аз – вече рева със сълзи - не и не! Но в последния момент реших: от мен да мине, ще украся елхичката. Това стана към осем и половина-девет. Вечерта към 11 часа даваха по Нова телевизия как в къщата на Биг Брадър внасят подаръците на участниците. Аз бях изпратила чорапите, с които бях станала “телевизионна водеща на годината” във Военния клуб. И за тоя подарък имаше голяма разправия. Не исках да давам подарък, не исках да участвам. Когато ми казаха, че е най-добре подаръкът да е бельо, при това носено, направо се развиках: “Абе, вие луди ли сте?! Нормални ли сте?!”.

Но виж как се случват чудесата. Пак се съгласих, макар че хич не ми се искаше, и то заради Нова телевизия. Исках с тези бели копринени чорапи с дантела да направя някакъв дженк с чорапа на Дядо Коледа, с моя чорап, който да носи късмет... И така, седяхме и гледахме с майка ми как по телевизията един напълно непознат за мен човек приема с такава радост подаръка, който съм изпратила. Но нищо повече. На 27 декември ме поканиха в предаването Биг Брадър (когато Тихомир отпадна – б.а.) и трябваше да задавам някакви въпроси на този непознат човек.

Пак с хиляди уговорки и увещания отидох. Но отказах да му задавам въпроси – сториха ми се много глупави. Елегантно отказах. След предаването всеки си замина. И на другия ден той ми звънна и ме покани на вечеря, за да ми благодари. Отказах, той пак позвъни, за да ме покани да прекараме заедно Нова година и каза: “Не приемам не за отговор”. Трети път надвих ината си. Отидох, макар че си мислех – за 15 минути само, да не обидя човека. И оттогава сме неразделни. Ето защо вярвам в Дядо Коледа. Помолих му се да срещна голямата любов, моето момче, и го срещнах.

Виж какво става от една малка елхичка...

Ами чудесата тръгват от малките неща. Първият въпрос на продуцентката ми Николета, като се върна, беше: “Украси ли елхичката, срещна ли някого?” “ДА!”, отговорих.

Защо Тихомир е твоето момче, твоята половинка?

Още в началото на връзката ни, в платоничния период, Тихомир ми подари своя снимка с надпис: На моето момиче, с което искам да прекарам остатъка от живота си. Помислих си, че е луд и че изобщо няма да прекарам с него живота си. Но неговата любов ме промени. Когато усетих, че не се разделям с тая снимка и я нося постоянно в чантата си, разбрах, че той е моето момче.

Защо ти, ухажвана от известни и много богати мъже, избра него? Какво искаш от връзката си?

Знаеш ли, преди три години се разделих с един мъж, с когото имах дълга връзка. Затворих се в себе си и разсъждавах с кого искам да имам връзка и каква да е тази връзка. Защото е важно да си наясно какъв тип мъж искаш и второ, какъв тип връзка искаш да имаш. Няма лоша и хубава връзка. Има връзка, която подхожда на твоя темперамент, на твоя характер и твоите очаквания.

Аз винаги съм искала връзка, която да е моногамна, да не е основана на пари. Мъжът, с когото се разделих, беше супербогат. Предложи ми брак и ако исках пари, отдавна да съм се оженила. Аз винаги съм искала чиста любов. Просто вярвам в тези неща.

Всяка жена до известна степен повтаря модела на родителите си в своето семейство. Какво беше твоето семейство?

Това е въпрос, по който не искам да говоря. Само веднъж съм казвала нещо, в интервю с Ивайла Бакалова за списание “Кой”, и след това имаше обидени хора. Също така не смятам, че ако моделът на родителите ти е неуспешен, и твоето семейство ще е неуспешно. Ако си бил лишен от внимание и нежност, ще лишаваш и ти децата си.

Обратното - децата, които са жадували за любов, са склонни да дават повече любов. Когато човек не е интелигентен, той може би следва модела на родителите си, когато е мислещ, той изчиства този модел и прави свой, по-добър. Той знае къде родителите му са сбъркали. Аз мисля, че съм наясно с онази част от характера си, която би попречила на една щастлива връзка.

След като контролираш изцяло професионалния си живот, вероятно смяташ, че трябва да контролираш и връзката си?

Не, напротив. Отстрани може да изглеждат по друг начин нещата, но в нашата връзка Тихомир е шефът.

Той изглежда мек и деликатен човек.

Не, повярвай ми, той е много категоричен човек. Той никога не би позволил аз да му се кача на главата и да го командвам. Аз и за това го уважавам. Не харесвам мъже, командвани от жени. Сега като го гледах как се разправя с майстори покрай ремонта на апартамента и с чиновници в общината, направо му се възхитих. Аз на екрана изглеждам много оправна, но в живота не съм.

Винаги съм искала мъж, който да доминира над мен. И сега ми е много хубаво, че той е шефът в нашата връзка. Той избра апартамента, в който ще живеем. Той избра и дивана - голям като в Биг Брадър. На мен не ми харесва такъв диван, но щом той го иска... Но пък и той направи голям жест към мен –отказа цигарите на рождения ми ден, макар че пушеше по две кутии.

Аз се научих да не бъда агресивна. Това, на което ме научи будизмът, е търпение, да преосмислям нещата. Тогава разбрах колко безмислени битки съм водила. Разбивала съм стената с глава, макар че наблизо е имало врата.

Как стигна до будизма?

Аз имах един период преди три години, когато не знаех как да продължа живота си. Пълна дупка... Нямах нито пари, нито работа. Тогава бях купила един брой на ЕВА, в който имаше разказ за жена, болна от рак и как е надвила болестта. И тогава с една чаша кафе и един брой на ЕВА разбрах, че човек може да бъде щастлив, ако обича живота и не се самосъжалява.

Достатъчно е да си здрав и да имаш желание да се бориш. От същия брой разбрах за една книга за будизма, която си купих. И така започнах да вниквам във философия, която ме завладя. Спазвам простите правила на тази философия и съм щастлива.

Не те ли плаши нещо във възможността да живееш само с един човек?

Ами, ние още не сме живяли заедно. Ще ти кажа догодина.

Как си представяш себе си след десет години?

Вкъщи, с три деца, ролки на косата, и много дебела. Тихомир каза, че и такава ще ме обича.

P.S. Нека и аз да опровергая един слух, превърнат в един от най-често задаваните ми въпроси: Вярно ли е, че Венета има изкуствен бюст. Не, не е вярно. Целият ни екип, който я облича за корицата, може да се подпише под това.

Ключови думи:

Вашите коментари

добави коментар