Бизнесът вече усети липсата на правителство
Бизнесът вече започна да среща проблеми от липсата на правителство и свързаното с това нежелание на администрацията да работи ефективно. Според зам.-председателя на Българската стопанска камара Камен Колев забавянето на съставянето на правителство буди недоверие и несигурност у предприемачите. Като негативен пример той посочи спирането на финансиране на проекти по линия на Социалноинвестиционния фонд към социалното министерство. За тях бяха осигурени 50 млн. долара от Световната банка, но не се работи, а потърпевши са общините, бизнесът и хората, към които проектите са насочени - те са предимно за местната инфраструктура и социални дейности.
Социалноинвестиционният фонд виси със страшна сила, заяви и лидерът на КНСБ Желязко Христов. Причината е, че финансовото министерство се въздържа да отпусне съфинансиране от 18 млн. лв. от бюджета за вече одобрени проекти. От тези, изпълнени миналата година, подизпълнители чакат да им се платят 5,5 млн. лв., които също няма кой да отпусне, каза той. От Министерството на финансите заявиха, че финансирането е осигурено и се отпуска по всеки проект. Дори са предвидени допълнително 4 млн. лв. за тази година. За тази година фондът одобри общо 356 проекта, предимно за ремонти на детски градини, училища и други общински дейности.
За да отпусне СБ определените за тази година 14,256 млн. евро, трябва да се осигури съфинансиране от българска страна. "Новото правителство трябва спешно и приоритетно да реши този въпрос, защото иначе губим доверието на банката. Тя е поставила условие това да стане до 15 септември", каза Христов.
Отсега може да се каже, че ако страната остане без кабинет, първи ще закъсат болниците, каза Желязко Христов. До края на септември ще бъдат похарчени всички 295 млн. лв., отпуснати от бюджет 2005 г. за болнична помощ. Според него дефицитът в болниците ще се окаже към 100 млн. лв.
Липсата на ангажирано правителство е причината да се бави работата и по подготвяне на промени в Закона за контрола на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба, обясни председателят на камарата Илия Келешев.