оставката на министъра за българите чужбина
Уважаеми Народни представители,
Назначаването на Божидар Димитров като министър за българите в чужбина бе с право
разглеждано от много българи в чужбина като провокация, пред вид неговото агентурно
минало. Mинистър-председателят тогава не се вслуша в призивите на българите в чужбина да
оттегли неговата кандидатура и пое политическата отговорност. Рано или късно обаче
бумерангът се връща. В този смисъл, оставката на министър Димитров, епилог на едно
предизвестено отстраняване, закъсня с година и половина.
Фокус на политиката на министър Димитров беше реформата на Закона за българското
гражданство, в частност придобиването на българско гражданство от лица с български
произход. Ние подкрепяме всички положителни стъпки, които могат да съкратят сроковете на
получаване и да отстранят съществуващите и сега спънки.
В същото време, защитата на правата на българските граждани по рождение, живеещи в
чужбина, в това число тяхното конституционно право на вот, беше оставена на заден план.
Наистина, Божидар Димитров бе първият държавен служител от такъв ранг, който подкрепи в
интервюта за медиите създаването на избирателен район чужбина, в който българите
живеещи извън страната да могат да избират народни представители, както сънародниците в
Отечеството. За съжаление, тази подкрепа остана само на думи, като министър Димитров не
се наложи в дебата по изработване на новия изборен кодекс, а ресорната Държавна агенция за
българите в чужбина дори не прояви инициатива да се включи. Отсъствието на избирателен
район в чужбина, в който да се регистрират поименни кандидатски листи, лишава от
представителност в парламента над 1 млн. български граждани.
Законът за българските граждани живеещи извън Р. България, в сила от над 10 години,
продължава да не се прилага. Вместо да организира широк обществен дебат, вкл. с участието
на българите в чужбина, каква да е националната доктрина по отношение на диаспората, как
българите извън страната да бъдат най-удачно и полезно за нацията привлечени в
националния живот, под каква форма те да имат свое институционално представителство и
т.н., министър Димитров започна, на тъмно, подготовката нов Закон за българските общности
в чужбина. С какво този закон би бил по-добър от предишния и дали като него няма да остане
само на книга? Каква е визията, политическата рамка, в която този закон се пише, какви национални политики се залагат в него, какви институции той предвижда? Това са въпроси,
които една междуведомствена работна група на експертно ниво няма право да предрешава. За
тях трябва обществен политически дебат. Отговор на тези въпроси ни бе отказан от министър
Димитров и продължава да ни бъде отказван от г-н Росен Иванов, настоящ председател на
ДАБЧ. Дали причината не е, че в този проект не се предвижда създаването на легитимен
представителен орган (Национален съвет) на българите зад граница?
Ще заявим още веднъж, че Национален съвет, чиито членове по старому ще се назначават, не
може да ни представлява. Единствено участието на българи, живеещи в чужбина и избрани
от българските общности зад граница, може да легитимира неговото съществуване и
осъществи истинска представителност.
Уважаеми народни представители,
Абсурдно е институцията "министър за българите в чужбина" да се свързва с конкретна
личност. В този смисъл, нейното закриване ще е много тревожен знак за всички български
общности в чужбина. Не трябва конюнктурните съображения да подменят националната
политика към диаспората.
България не свършва на гранично-пропускателния пункт. България е там, където има
българи!
Обществени съвети на българите в чужбина
globalbulgaria.org