Липса на капацитет в администрацията  и чести промени в нормативната уредба отчитат от БАН в гражданския мониторинг на еврофондовете
 
В отговор на поканата за сътрудничество и осъществяване на граждански мониторинг за усвояване на средства от европейските фондове  Българската академия на науките предостави на експертите от Коалиция за устойчиво развитие обобщена информация за участието си по оперативните програми и  Седма рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие по програма „Еразъм” на ЕС. Председателят на БАН академик Никола Съботинов внесе и предложения за усъвършенстване на механизнмите, прилагани от държавната администрация, с оглед преодоляване на слабостите и осигуряване на по-значим достъп до европейско финансиране.

 БАН има най-широко участие главно при три оперативни програми: Оперативна програма човешки ресурси (ОПЧР), Оперативна програма административен капацитет (ОПАК) и Оперативна програма за развитие конкурентноспособността на българската икономика.
 Най-общият извод е, че административният капацитет на министерствата – Управляващи органи и/или Междинни звена по оперативните програми на ЕС за България все още е нисък. Проблемите, които произтичат от това, рефлектират пряко върху по-пълното усвояване на предоставените от Европейския съюз средства, а именно:
 

 Мудност при сключване на договорите – сключването на договорите се бави с по 2 до 6 месеца. Проектите стартират с огромно закъснение, с всички произтичащи от това проблеми, свързани с усвояване на средствата и изпълнение на предвидените дейности в съответствие с времевия график.

 Чести промени в нормативната уредба и ретроспективно действие на всяко ново Постановление на МС. Променят се условията по договорите за текущи проекти след тяхното сключване, подписват се многобройни анекси и отново се губи време. По-сериозният проблем е, че в резултат на промените не се признават разходи, направени съгласно изискаванията на нормативната уредба към момента на сключване на договора!

 Забавени плащания поради тромавите процедури за отчетност
Реалното усвояване на средствата по проектите от ОПЧР е от порядъка на 60 до 90%. Плащанията се бавят като правило! Със закъснение се прави авансовият превод, а поради тромавите процедури  за отчетност – с големи закъснения се възстановяват парите, отчетени в межднните етапи. На практика, участниците са принудени да изпълняват проекта със свои оборотни средства, което е огромно предизвикателство в период на финансова криза.
Няма фиксиран срок за разглеждане и приемане на отчетите. Нормативно е определено само, че възстановяването на средствата става в срок от 45 дни след приемане на отчета. Липсата на административен капацитет и недобра организация най-ясно личи в ГД „Структурни фондове и международни образователни програми” при МОМН (за ОПЧР) и в МФ (за ОПАК).
В МОМН междинните и окончателните отчети по проектите започват да се разглеждат най-рано 2-3 месеца след внасянето им. А до окончателното им приемане (одобряване) минават още няколко месеца, което обяснява защо, в крайна сметка, се бавят толкова дълго плащанията за възстановяване на изразходваните средства.
Закриването на МДААР доведе до пълен хаос, и повече от една година МФ не съумя да създаде организация, за да поеме нормално оперативната програма за отчитане на проектите по ОПАК. В резултат – възстановяването на средствата по ОПАК за приключили проекти с представени отчети се бави повече от 18 месеца!
Проблемът с плащанията не е решен и в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма като Управляващ орган по Оперативна програма кокурентноспособност на българската икономика. Изпълнението на процедурите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за създаване и развитие на стартиращи иновативни предприятия боксува. Има малки иновативни предприятия, създадени от учени на БАН, които са вложили собствени средства, но и до днес не са им били възстановени средствата по изпълнение на проекта.

 Излишна бюрокрация, непоследователност в работата
Често се въвеждат нови форми на отчетност от МОМН, след като е започнало изпълнението на проектите. Бенефициентите трябва да преработват всички предишни отчети, независимо колко етапа от изпълнението на проекта вече са отчетени.

 Липса на достатъчно професионализъм в работата на експертите в Междинното звено
Част от финансовите и технически експерти в ГД „Структурни фондове и международни образователни програми” при МОМН не са достатъчно добре подготвени, дават противоречиви указания, много са нелюбезни, не обявяват мотивите си при отказ от признаване на разходи и в цялото им поведение не личи заинтересованост от пълното правомерно усвояване на средствата по одобрените проекти. С други думи, нагласата им не е да помагат, а само да санкционират.

Учените на БАН имат широко участие в 5 РП (1998-2002), в 6 РП (2003-2006), а понастоящем и в Седма рамкова програма на ЕС (2007-2013). С това те дадоха и продължават да дават своя принос за изграждане на Европейското научноизследователско пространство (ERA), в което европейската научна общност обедини усилия за осигуряване на устойчив растеж на европейската икономика, базирана на знанията.
Кандидатстването, подборът на успешни проекти и цялото оперативното ръководство на рамковите програми се извършва директно от Европейската комисия, в Брюксел. Независимо от това, има редица механизми, с които държавната администрация в България може да влияе на непрекъснатото разширяване на българското участие в рамковите програми и за по-пълно усвояване на средствата от ЕС, до които имаме досъп.
Положително е решен един от най-трудните въпроси, свързан с необходимото съфинансиране на успешните проекти: Българската държава, чрез Фонд „Научни изследвания” при МОМН, предоставя необходимите средства за съфинансиране на всички проекти по 7 РП, в които има българско участие. Работи успешно и схема за финансиране на техническата подготовка по 7 РП, която оперативно се ръководи също от Фонд „НИ”, МОМН.
Същевременно има редица проблеми, които произтичат по-скоро от липсата на визия и неразбиране на европейските механизми за работа. Те стоят открити години наред, имат пряко отношение към участието ни в рамковите програми и привличането на повече европейско финансиране, но не се забелязва напредък в решаването им:

 Липса на ясни държавни приоритети в науката
Няколко поредни правителства, включително настоящето правителство на ГЕРБ, не магат да начертаят стратегия за това, кои наукоемки отрасли в икономиката ще се развиват в България. Не са извеени приоритетни научни направления, които имат потенциал и които да се развиват с предимство.

 Липса на българско лоби в Брюксел
Не се разбира като че ли значението на лобирането като механизъм и се подценява ролята на един офис в Брюксел, който да представлява българската научна общност и да лобира за нейните интереси.
Пак поради подценяване или непознаване на механизмите на лобиране не се използва ефективно участие на наши представители в Програмните комитети по съответните направления в 7 РП. Те не могат редовно да присъстват на заседанията, защото правителството пести от скромните суми за командировъчни разходи до Брюксел! Има членове на ПК, на които са отказани командировки за 3 поредни заседания. Проблемът е, че не се разбира ролята на членовете на Програмните комитети в процеса на разработване на Работните програми по 7 РП и възможностите им за лобиране при определяне тематиката на предстоящите конкурси. В резултат, важните за България теми, по които има проектна готовност все по-рядко се включват в Работните програми по 7 РП и се ограничават възможностите, нашата наука да се финансира с европейски средства.

 Липсва държавна политика за изграждане на програмен капацитет сред потенциалните бенефициенти по 7 РП и другите рамкови програми на ЕС.
Липсата на такива политики и пренебрегване на нуждите от обучение в програмно отношение, поставя участниците в 7 РП в режим на самообучение на принципа на „проба - грешка” при подготовката и управлението на проектите. Добре е, че учените от БАН могат да се опрат на опита си, но това далеч не е достатъчно в условията на непрекъснато нарастваща конкуренция. В интерес на страната ни е да повишим процента на успеваемост при кандидатстването и да разширим кръга на апликантите.
Липсва подкрепа за по-добро управление по спечелените проекти. 7 РП има специфични правила, особени затруднения  има по управлението на финансовата част от проектите, защото няма подготвени финансисти и счетоводители, които да оказват методическа помощ на бенефициентите, завършва обзорът на БАН за усвояването на евросредства, предоставен на Коалиция за устойчиво развитие.

За повече информация: Коалиция за устойчиво развитие, Дончо Иванов, 0888 802 389, bnagency@abv.bg