проблем от общонационално значение . Бургас.

16.12.2010 09:39 Новината е видяна 17097 пъти

проблем от общонационално значение

Усвояването на Европейските фондове се превръща в проблем от общонационално значение се твърди в становище за състоянието и ефективността на Оперативна Програма „Раз¬витие конкурентоспособността на българската икономика“, предоставено от Федерация на научно-техническите съюзи във връзка с граждански мониторинг за усвояването на средства от европейските фондове 2007-2013 г. на Коалиция за устойчиво развитие.
Понастоящем, се казва в становището, особено остро стои задачата за мак¬симално използване от българските организации на структурните фондове по оперативните програми (ОП) на ЕС. По едни или други причини усвояването на тези фондове е повече от скромно, а по някои признаци – почти плачевно. Усвояването на Европейските фондове се превръща в проблем от общонационално значение, решаването на който влияе по решителен начин върху технологич¬ната модернизация и иновационното развитие на българската ико¬номика. По наше виждане проблемите имат разнообразно естество, в някои случаи могат сравнително по-лесно да се дефинират, но в други имат комплексен характер. За съжаление, в рамките на много от форумите посветени на тази тематика („защо не успяваме в изпълнението на донорски проекти и програми финансирани от ЕС”), в контекста на различни обсъждания и формати на участващите страни, анализаторите се ограничават до повърхностното и тривиалното (например корупционните практики). Причините за това са очевидни слабости и проблеми, които макар и нееднократно формулирани се повтарят непрекъснато вече четири години, и които превръщайки се в устойчив феномен, отнемат времеви и експертен ресурс който би могъл да бъде използван за анализ на комплексните и сложни проблеми. По долу бихме желали да маркираме някои от тези проблемни области с комплексен характер.
В Управляващия орган и Междинното звено на ОП „Раз¬витие конкурентоспособността на българската икономика“ наред с недостатъчния административен капацитет почти изцяло отсъства „технологичен“ и „инженерен“ капацитет, което се проявява в непознаване и неразбиране на обекта върху, който се въздейства чрез различните политики. Това иманентно „неразбиране“ на обекта, в аспект на практическото реализиране на приложните изследвания и технологичното развитие, както и детайлите на инструментите за стимулиране е съществена при¬чина за тромавото и тежкото администриране на инструментите и в крайна сметка за ниската усвояемост на фондовете. Поради тази причина, до този момент в действие са единствено политики насочени към стимулирането на индивидуални бенефициенти, в лицето на българските фирми, докато такива „сравнително по-сложни схеми” насочени към колективни бенефициенти представляващи съществена части и активен „играч” на националната иновационна система, като клъстери (които всъщност представляват обединение от фирми), технологични центрове, научни паркове, стартираха т.г. или все още предстоят да бъдат обявени.
Използването на независими експерти, каквато е досегашната практика, е значително усложнено от факта, че те са дефицитен ресурс в рамките на една ограничена по мащабите си икономика, каквато е българската, и трудно бихме могли да резервираме достатъчен пул от висококвалифицирани експерти в услуга на Министерството без с това да ощетим изпълнението на самите проекти.
За успеш¬ното изпълнение на ОП „Раз¬витие конкурентоспособността на българската икономика“ е необходимо да се решат проблеми които по същество са извън самата програма и се отнасят до създаването на благоприятстваща институционална и законодателна рамка.
В краткосрочна перспектива отговор трябва да намерят въпроси, свързани със: структурата и биз¬нес-модела на звената, които биха реализирали успешно пазар¬ни иновации, позиционирането на тези нови субекти (техноло¬гични центрове, научни и технологични паркове, инкубатори за високотехнологични фирми, иновационни клъстери) в рамките на пазарната икономика.
Провалът на държав¬ните политики в областта на изследванията и технологиите е причина и за очертаващия се „системен провал“ в цялата ино¬вационна система, изразяващ се в конфликт и противоречие по отношение на „правилата на играта“ между институциите (публични и частни), участващи в иновационната система.
Висококвалифицираните независими експерти които като правило идват (или би трябвало да идват) от публичните изследователски институции (в лицето на БАН) и Университетите, не могат да останат извън конфликта между институциите по отношение на публично финансираните научни изследвания.
Поради тази причина особено актуални са проблемите, свърза¬ни с изграждането и укрепването на националната иноваци¬онна система и особено на т. нар. иновационни посредници, ¬¬едно устойчиво публично-частно партньорство. През последните години в България се смениха правителства представляващи целия политически спектър, като формулирането и изпълнението на политиките адресиращи проблемите на иновационното и технологичното развитие винаги са били извън „реалния” дневен ред на идващите и отиващите си правителства. Липсата на приемственост и политическа воля направиха иновационната политика част от политическия PR без това да доведе до реален напредък в решаването на наболелите проблеми. Отсъствието на последователна институционална и кадрова политика в областта на иновациите и технологичното развитие доведе до прахосване на капацитет и дефицит в ресурса на специалисти в областта на индустриалната наука. Липсата на фокус и отсъствие на визия крие значителни опасности. Анализират се преди всичко съществуващите елементи и връзки в националната иновационна система, като се пренебрегват напълно, слабите и отсъстващите елементи и връзки. Не се анализира взаимната обвързаност на отделните насърчителни мерки и как те се прилагат във времето. Което е особено важно за постигането на поставените цели.
Процесите които понастоящем текат в развитието на технологиите, иновациите и конкурентоспособността на бъл¬гарската икономика най-общо могат да се характеризират като последователно движение към „икономика изцяло базирана на чуждите знания”, в която не се разчита на българския изсле¬дователски, развоен и иновативен потенциал, на българските креативни възможности в областта на технологиите. Бизнесът се ориентира към купуване на чужди знания, а това от своя страна предопределя дългогодишно изоставане от развитите страни, на систематическо изоставане на стандарта на живот на българина от средноевропейския, завършва становището на Федерацията на научно-техническите съюзи, предоставено на анализаторите на Коалиция за устойчиво развитие, подготвящи доклад „За състоянието на усвояването на средства от европейски фондове в Р България”.

Ключови думи:

Вашите коментари

добави коментар