Преди 50 години
Разлиствайки страниците на в. „Черноморски фронт” от 16 юли 1959 г., попадаме на една прелюбопитна статия на външноикономически теми: „Турският внос ще се балансира с износа най-рано след... 50 години”: „През август м.г. Турция получи заем от Организацията за европейско икономическо сътрудничество (тя е основана през 1948 г. за координация на помощта по плана Маршал, който трябвало да преустрои Европа след Втората световна война, и през 1961 г. е преобразувана в Организация за икономическо сътрудничество и развитие, б.а.)  в размер на 359 милиона долара. Главни кредитори по заема бяха САЩ и Западна Германия. Във връзка с дългоочакваната „помощ” турският печат вдигна голям шум и се постара да я представи като значителен успех на правителството, като признание от западните съюзници за „изключителния принос на Турция в отбраната на западния свят”. Много скоро обаче венцеславенията на заема отстъпиха място на разочарованието.
 
Установено бе, че новите кредити са получени с цената на много унизителни отстъпки от страна на турското правителство... Плачевното положение на турската икономика преди заема, още по-плачевно след заема – такъв е изводът. И едва ли след 50 години (т.е. днес, б.а.), както пророкува чуждестранният финансов експерт, ще се подобри икономиката на Турция. Такава е съдбата на всички зависими от САЩ страни” – завършва авторът на дописката Светослав Дончев.
Горчивият опит на южната ни съседка с половинвековните последствия от сторването на теманета към янките, би трябвало днес да подрънква като обеца на ухото на продажните ни политици и финансисти.

Преди 70 години
В края на юни и началото на юли през 1939 г. Севлиево е наводнено от проливни дъждове. Бургаските граждани веднага започват да събират пари за пострадалите севлиевци. Обявена е и чекова сметка № 450 на началника на общественото подпомагане в България.  „След похвалния пример на пристанищните работници, които от своите скромни средства отделиха 10 000 лв. за пострадалото население в Севлиево – пише в.„Вечерна бургаска поща” на 11 юли 1939 г. – завчера в неделя имаха събрание и работниците от митниците... които също са отпуснали 10 000 лв. за севлиевци. Кантарджиите от пристанището са отпуснали 500 лв”.
На 16 юли вестникът информира също, че: „Бургаският градинар Иван Цонков е подарил 40 000 стръка зеле разсад за пострадалите градинари в Севлиево”.
Към края на юли става ясно, че бургазлии са събрали общо 200 000 лв., като има и много помощи, които са изпратени направо по чековата сметка.
Профсъюзните неволи на бургаските касапи отпреди 70 години също са намерили място на страниците на газетата: „Дирекцията на труда е отказала да утвърди устава на образуваната работническа задруга при бургаската кланица. Работодатели на колачите си остават месарите при сдружението”.
В онова далечно време Бургас е обръщал полагаемо внимание върху образователните постижения на своите граждани. Така например в броя от 12 юли на в.„Вечерна бургаска поща” четем:
„Завършил е скулптурния отдел на държавната художествена академия при проф. Ив. Лазаров бургаският гражданин г. Георги В. Наков с много добър успех”.
Какво е станало след това с този така кадърен младеж така и не ни се отдаде да разберем! Но от същия брой разбираме, че:
„Във всеки град на областта са проведени противогазови демонстрации, към които населението е проявило голям интерес. В някои по-големи села са образувани също така противогазови дружества”.
От какво са се обгазявали бургазлии преди 70 години си е чиста енигма, но нямаше да е лошо тези дружества да бяха продължили съществуването си и до наши дни – днешните обгазявания са си напълно реални и осезаеми.
Щом прелистваме летни броеве на старата преса, няма как да минем без съобщения, свързани с курортния сезон. На 13 юли в.„Вечерна бургаска поща” информира, че „Курорта Бургас се рекламира в Югославия”: „Югославо-българската лига в Белград всеки ден рекламира курорта Бургас по радио Белград и в колоните на най-големия югославски вестник „Политика”. Групата студенти и студентки, които ще летуват в Бургас ще пристигнат към края на месеца”.
Очевидно през 1939 г. това е било сензация, но днес повечето ни южни курорти разчитат именно на туристите от бившата вече република Югославия – македонци, хървати, сърби и словенци, да създадат някакво, макар и илюзорно, усещане за калабалък покрай родния морски бряг.
Прегледът на стария печат е изготвен с любезното съдействие на Регионална библиотека „П. Яворов” –  Бургас

http://www.desant.net/show_news.php?id=18696