„Вратите на Ирак са отворени за българските фирми”, заяви икономическият съветник на иракския премиер на среща в БСК  

Ръководството на БСК прие днес, 12 май 2009 г., иракска делегация, която е на посещение у нас в периода 11-14 май т.г. по покана на българския министър на финансите Пламен Орешарски. В състава на делегацията участват: г-н Азис Хасан Абтан - съветник на иракския министър-председател и на министъра на финансите, г-н Абдула Албандар – директор на Инвестиционната дирекция към Министерството на финансите на Ирак, и г-н Хюсеин Ал-Юзри - президент на най-голямата иракска търговска банка.

От страна на БСК в срещата участваха Божидар Данев – председател, Георги Шиваров - зам.-председател, Камен Колев – зам.-председател, Петър Денев – главен секретар, и Веселин Илиев – главен директор „Международно икономическо сътрудничество”. В разговора с иракската делегация се включиха и български бизнесмени, инвестирали в Ирак.

Всички участници в срещата се обединиха около това, че е време да бъдат възобновени традиционно добрите българо-иракски икономически връзки. Иракските гости оцениха високо участието на българския военен контингент в следвоенното възстановяване на страната и изразиха желанието на иракската страна да насърчи преференциално българските бизнесмени да инвестират в Ирак. „Ирак никога няма да забрави своите приятели, които го подкрепиха в трудните моменти, и това ще бъде взето под внимание, когато се взимат решения кой инвестиционен проект да се подкрепи”, заяви г-н Абтан.

Г-н Албандар представи възможностите за инвестиции и преференциалните условия за чуждестранните инвеститори в Ирак, гарантирани от приетия наскоро Закон за насърчаване на инвестициите, известен повече като Закон №13. Нормативният документ бе предоставен на БСК на електронен носител с цел разпространение на информацията до заинтересовани български фирми. Г-н Албандар подчерта, че всеки български бизнесмен, който проявява инвеститорски интерес, е достатъчно да подаде искане до управляваната от него дирекция в Министерството на финансите и в срок от 45 дни ще получи конкретен отговор, след което ще му бъде оказано пълно съдействие за осъществяване не инвестиционното му намерение. Важна преференция за чуждестранните инвеститори е освобождаването им от данъци и такси в продължение на 10 до 15 години.
Основните направления за инвестиции, които иракската страна открои като приоритетни са: индустрия, селско стопанство и военно производство. Иракската страна очаква български партньори за изграждането на 1.5 млн. жилища, реконструкцията и модернизацията на стотици заводи, изграждане на хотели, ресторанти и др.туристическа инфраструктура, която да поеме обслужването на 20-25 млн.туристи годишно (най-вече за религиозен и исторически туризъм), изграждане на мелиоративни системи, електроенергийни системи и др. Специален интерес бе заявен за доставка на хранителни продукти за целите на купонната система, чрез която иракското правителство разпределя между домакинствата стоки за 3.5 - 4 млрд. щ.д. годишно. Г-н Абтан подчерта, че българските стоки са познати и се радват на добър прием сред иракското население, поради което България ще е предпочитан търговски партньор за доставка на хранителни и др. стоки.

Г-н Абтан препоръча да се изградят смесени българо-иракски компании, както и да се разкрият търговски представителства на български фирми в Ирак, което да улесни засилването на икономическите връзки между двете страни. Освен това, според г-н Абтан, необходимо е да се използват по-пълноценно възможностите на съществуващите в Ирак няколко свободни зони, в които стоките не се облагат с митнически сборове.

     Г-н Албандар съобщи, че ежегодно Ирак възлага обществени поръчки в размер на 14-18 млрд.долара, а информация за всички търгове се публикува в сайта на Министерството на финансите, както и в сайтовете на други министерства.

     Г-н Ал-Юзри запозна участниците в срещата със състоянието на банковата система в Ирак. По негови думи, в страната функционират 33 частни и 7 държавни банки, които в момента са процес на преструктуриране. Банковата система е стабилна, а курсът на иракския динар е фиксиран към щатския долар. Иракската централна банка разполага с резерв в размер на 44 млрд.щ.д., което допълнителни гарантира стабилност на финансовата система на страната. Г-н Ал-Юзри изрази готовност управляваната от него банка (с капитал в размер на 423 млрщ.д.) е готова да обсъди с български банки въпроса за възобновяване на дейността на създадения през 2003 г. по инициатива на БСК Гаранционен фонд за участие на български фирми във възстановяването на Ирак.

     Участниците в днешната среща се обединиха около необходимостта от организиране на посещение на българска бизнес делегация в Ирак в края на тази година, където българските бизнесмени на място да бъдат запознати с възможностите за инвестиции и търговия.  

*** 
 

Търговия с Ирак за 2008 г. 

*** 

Някои проблеми… 

1. България има посланик, но няма посолство!
2. Предвид сложната обстановка в страната след 1990 г.,почти всички български фирми, присъствали на иракския пазар до този период, са закрили своите представителства. Този факт прави изключително трудно участието в търгове, без наличието на местен агент, чиято основна дейност се състои в:

• Следене за обявяването на търгове и своевременно закупуване и изпращане на тръжните документи на заинтересованата фирма;

• Предоставяне на информация за конюнктурата на пазара, потенциални конкуренти, специфични изисквания на клиента;
• Лобиране пред компетентните иракски инстанции;
• Съдействие при водене на преговори за финализиране на сделки и спазване на комплицираната процедура по одобряването на договора от СС на ООН и откриването на акредитива;
• Защита интересите на доставчика при приемането на стоката от клиента.

3. За следвоенното възстановяване на Ирак се правят много търгове, но в тях могат да участватсамо фирми с иракски представител, с местен адрес на регистрация. По тази причина е необходимо целенасочено да се изградят joint ventures с иракски фирми, за да имаме адреси и представители там. Това е един от редките случаи, когато е необходима държавна подкрепа на икономическите интереси.

4. Съществува визов проблем.
5. Няма кадри – няколко десетки хиляди консултанти от САЩ покриват всички сфери на социално икономическия живот, вкл. държавна и местна администрация.

Кратка история на търговско-икономическите  
отношения между България и Ирак 

     До 1989 г. Ирак е бил основен външнотърговски партньор на нашата страна като стокообменът през 1988 г. е достигнал 813 млн. щ. д. (износ 394 млн. щ. д.). Регулиращ орган на двустранните търговско-икономически отношения е била Смесената междуправителствена комисия за икономическо, промишлено, търговско и техническо сътрудничество. С РМС № 890/18 ноември 2005 г. за съпредседател на СКИПТТС от българска страна е определен министърът на финансите Пламен Орешарски.

     В периода до 1989 г., освен двустранният стокообмен, друга форма на българско присъствие в иракската страна е изграждането от български фирми на редица инфраструктурни обекти. Фирми като "Булгаргеомин", "Електроимпекс", "Техноекспортстрой", "Техноимпортекспорт", "Агрокомплект", "Хранинвест" и други изградиха важни за иракската икономика обекти като част от летището в Багдад, високоволтови далекопроводи, петролни кладенци, нефто и газопроводи, напоителни системи и язовири.  

     1991 г. бележи различен (втори) етап в развитието на търговско-икономическите отношения между България и Ирак. В периода от 1991 г. до м. ноември 2003 г. търговските взаимоотношения между двете страни се осъществяват в рамките на програмата на ООН "Петрол срещу храни". Фирми, взели участие в тази програма са "Машиноекспорт", "Електроимпекс", "Балканкарподем", "Хранмашинженеринг", "Ел Би Булгарикум", "Херти" и "Сила-Ямбол". Общата стойност на сключените договори от тези български фирми в рамките на програмата "Петрол срещу храни" е като следва: 24,4 млн.щ.дол., 4,05 млн. евро, 5,02 млн. шв. франка.

     Наложените на Ирак международни санкции се отразиха катастрофално върху туристическия обмен. С цел да бъде ограничен потокът от иракски емигранти, от 1996 г. до 2003 г. на иракски граждани не бяха предоставяни български визи с цел "туризъм". От 793 иракчани, посетили България през 2003 г., 293 са преминали транзит, 100 души са осъществили служебни посещения и само 33 са били класифицирани като туристи. От началото на 2004 г. иракска фирма организира групов туризъм за иракчани в България, но съществени резултати в тази насока липсват. Общият брой на иракските граждани, посетили България през 2005,  2006 и 2007 г. с цел туризъм е под 1000 души годишно.  

     Възможното участие на българските фирми в процеса на следвоенното възстановяване на Ирак е (трети) актуален етап в развитието на двустранните отношения. Българските инженерингови фирми, благодарение на техните традиции и опит, имат възможност да се включат в процеса на следвоенно възстановяване на Ирак в приоритетните за Ирак отрасли на икономиката, като:

• строително-монтажни работи в различни области;
• изграждане на иригационни съоръжения и водни помпени станции;
• изграждане на пречиствателни съоръжения за питейна вода на фамилно и градско равнище,
• строителство на пътища и ж.п. линии;
• изграждане на ВЕЦ, електропроводи и подстанции;
• оборудване и въвеждане в експлоатация на фармацевтични предприятия и складове за лекарства;
• внос на лекарства и медицински препарати и консумативи,
• внос на петролни продукти за обществени нужди,
• внос на храни (особено консервирани такива), които влизат в „социалните дажби”, получавани всеки месец от всяко иракско семейство (ориз, брашно, мляко, захар, олио, минерални води и др.);
• внос на строителни материали,
• за земеделието: внос на земеделска техника, мелиоративни системи, азотни торове;
• за индустрията: подебно-транспортни машини, електротелфери, сода-каустик за почистване на петролните инсталации, резервни части за хранително-вкусовата промишленост и петролодобива, всичко за производството и преноса на ел.енергия;
• униформи за армията и полицията и др.