Според ЕП регулирането на хазартните игри е и трябва да остане в компетенциите на държавите членки. Онлайн хазартът представлява 5% от целия хазартен пазар, характеризира се с лесен достъп и по-малко социални ограничения, поради което потребителите му са изложени на по-големи рискове. ЕП предлага регулирането да не се ръководи от правилата на вътрешния пазар, като същевременно се въведе по-строг контрол върху възрастта, както и таван на сумите, които един играч може да залага месечно.

В доклада по собствена инициатива на Christel Schaldemose (ПЕС, Дания), приет днес с 544 гласа "за", 36 "против" и 66 "въздържали се", се отбелязва, че в момента онлайн хазартът със своите брутни приходи (между 2 и 3 милиарда евро за 2004 г.) възлиза на около 5% от целия пазар на хазартни услуги в ЕС и се радва на бързо развитие. 

Според депутатите онлайн хазартът съчетава няколко рискови фактора, сред които са: лесен достъп до хазартни услуги, наличие на разнообразие от игри и по-малко социални ограничения. Ръстът на тези услуги от своя страна създава все повече възможности за измами, уреждане на резултати от спортни срещи, незаконни картели за залагания и пране на пари.

Регламентиране на хазартния сектор на национално, а не на европейско ниво

Хазартът, в това число и онлайн хазарта, по традиция винаги е бил строго регулиран във всички държави членки въз основа на принципа на субсидиарност (тоест регулирането е на национално, а не на европейско ниво). Това се прави с цел потребителите да се защитят от пристрастяване, измами, пране на пари и уреждане на резултати от спортни срещи, както и за защита на изградените структури за финансиране на спортни мероприятия и други социални каузи. 

Според текста на приетия доклад всяко действие в областта на хазарта трябва да бъде съобразено с принципа на субсидиарност, като регулирането на сектора не трябва да бъде подчинено единствено на правилата на вътрешния пазар на ЕС. 

Депутатите, които не бяха съгласни със заключенията на доклада относно регулирането на национално ниво, внесоха алтернативен доклад в пленарната зала, който в крайна сметка беше отхвърлен от мнозинството.

Членовете на ЕП като цяло са загрижени от дерегулирането на хазартния сектор, който е най-значимият източник на доходи за спортните организации в много държави членки. Според тях хазартът трябва да се счита за икономическа дейност с извънредно специфичен характер, "поради свързаните с него аспекти на социалния и обществения ред и здравеопазването", и конкуренцията в него "няма да доведе до по-добро разпределение на ресурсите", като затова трябва да се приложи многостранен подход.

Сътрудничество между държавите членки

Текстът призовава Съвета на министрите (който представлява държавите членки) да търси "потенциалните политически решения" на проблемите, породени от онлайн и традиционния хазарт и залагания. Комисията трябва да проведе проучвания и да представи предложения на Съвета, които да доведат до формулиране на общи цели в областта на онлайн хазарта. 

Подчертава се необходимостта от сътрудничество и обща позиция на държавите членки относно начините за разрешаване на проблемите, произтичащи от трансграничните онлайн хазартни услуги, като например пристрастяването към хазарта и злоупотребата с лични данни или кредитни карти.

Саморегулирането не е достатъчно ефективно

Според доклада приемането на кодекс за поведение би могъл да бъде полезен допълнителен инструмент за постигане на някои обществени и частни цели, но в крайна сметка остава "задвижван от индустрията подход за саморегулиране и поради това може единствено да служи като допълнение към законодателството, но не и да го замени".

Членовете на ЕП считат, че саморегулирането по отношение на рекламата, популяризирането и предоставянето на онлайн игри не е достатъчно ефективно и поради това изтъкват необходимостта както от регулиране, така и от сътрудничество между бизнеса и властите. 

Според депутатите онлайн хазартът съдържа рискове за потребителите и поради това държавите членки имат законното право да ограничат свободата на предоставяне на подобни услуги с цел защита на потребителите.

Въвеждане на максимална сума за игра на месец на човек

Членовете на ЕП подкрепят следните мерки:

разработване на общи стандарти за онлайн хазарта по отношение на възрастовите ограничения;
забрана на схемите за предоставяне на кредити и премии;
информация за евентуалните последици от хазарта и информация за това къде да се потърси помощ в случай на пристрастяване.
 

Според доклада трябва да се проучи възможността за въвеждане на максимална сума, която определено лице може да залага в рамките на един месец, както и за въвеждане на предплатени карти за онлайн хазарт, които да се продават в магазините.

По-голям контрол по отношение на възрастта

Депутатите привличат вниманието върху достъпа на младите хора до онлайн хазарта и подчертава необходимостта от по-ефикасни проверки на възрастта и от забрана на пробните безплатни залагания в уеб сайтове от страна на малолетни лица.

Възникване и развитие на онлайн хазарта

Онлайн хазартът съществува от 1996 г., когато във Финландия е пусната първата игра. Оттогава този пазар нарасна значително, като представлява приблизително 5% от целия пазар на хазарт в ЕС и е генерирал между 2 и 3 милиарда евро приходи през 2004 г.

Европейските пазари на онлайн хазартни услуги се регулират на национално равнище в съответствие с принципа на субсидиарност. Онлайн хазартът е разрешен в двадесет държави членки на ЕС, докато в седем е забранен. Тринадесет държави членки имат либерализиран пазар, в шест има държавни монополи, а една страна е лицензирала частен монопол.

Някои държави вземат мерки за ограничаване на трансграничното предлагане на онлайн хазартни игри. В резултат на това Комисията е започнала процедури за нарушение срещу десет държави членки с цел проверка дали националните мерки за ограничаване на трансграничното предоставяне на онлайн хазартни услуги са съвместими със законодателството на ЕС.