ЕП ще гласува на първо четене проектобюджета на ЕС за 2009 г. Депутатите от Комисията по бюджети миналата седмица гласуваха за увеличение на повечето от сумите, тъй като според тях намаленията, извършени от Съвета, ще направят невъзможно изпълнението на поетите ангажименти от ЕС. Сред приоритети за 2009 г. са борбата с климатичните промени, социалното измерение на ЕС и сигурността на гражданите. Бюджетът възлиза на 136 милиарда евро за поети задължения и 124.5 милиарда евро за плащания.
Проектобюджетът на ЕС за 2009 г. изглежда по следния начин след гласуването в Комисията по бюджети на ЕП: 136 милиарда евро за бюджетни кредити за поети задължения и 124.5 милиарда евро за бюджетни кредити за плащания.
Предложението за бюджет, прието от бюджетната комисия миналата седмица, предвижда нива на плащания, възлизащи на 0.959% от Брутния национален доход (БНД), докато предварителният проектобюджет на Комисията предлагаше 0.899%, а Съветът прие стойност от 0.885%. Това ще бъде и позицията на Парламента за предстоящата на 21 ноември бюджетна помирителна процедура между ЕП и Съвета. Депутатите все пак решиха да не стигат максимума, предвиден във "финансовите перспективи" на ЕС (многогодишно бюджетно планиране на ЕС), който възлиза на 0.97% от общия БНД на държавите-членки.
Работата по следващия бюджет на ЕС се извършва в доста сложен контекст - от една страна, финансовата криза, заради която разходите трябва да бъдат ограничени, а от друга, серия от наскоро поети политически ангажименти на ЕС (като например хранителната помощ за развиващите се страни и помощта за възстановяването на Грузия) се добавят към вече действащите европейски политики и програми и изискват допълнително финансиране.
Бюджет на ЕП за 2009 г.
Общият бюджет за 2009 г. на ЕП възлиза на над 1 529 милиона евро, докато за 2008 г. беше 1 453 милиона евро. По този начин общият размер на бюджета за 2009 г. ще остане под доброволния дял от 20% от функция 5 (Административни разходи), който ЕП сам си е фиксирал. Предвиденият бюджет дори е с 854 724 евро по-малко от предварителните предвиждания, което се дължи на намаляването на разходите, предвидени покрай влизането в сила на Лисабонския договор.