Естрадната  прима Мими Иванова:

„ Прекланям се пред трудолюбието, таланта и ентусиазма на тези деца, те се държат като истински професионалисти!”
 

Въпреки стотиците нови хитове, нови изпълнители и групи, песните на Мими Иванова остават хитове, които не се спират пред границите на годините. Коя е тайната да останеш обичан толкова години от публиката?
Когато една песен е хит, би трябвало всеки да може да я запее, а вие  можете ли в момента да запеете например 10 нови нашумели песни? Това е отговорът – за да е една песен истинска, трябва да влезе в душата, в съзнанието ти, да можеш във всеки момент да я изпееш, да я запеят и другите. А относно моите песни – въпреки че хората отдавна не са ги чували, продължават да ги обичат, помнят и запяват още от първия куплет, това е достатъчно красноречиво...
 

Мими Иванова и Развигор Попов са част от една епоха в българската музика, от позицията на утвърдени изпълнители как мислите – кое се промени от времето на група „Старт” до днес?
 

Много неща. Периодът ми с група „Старт” е най-хубавият в моя живот, време на много вълнения и емоции. Бяха други години - пеехме на живо, слушахме групи като „Диип Пърпъл”, „Лед Цепелин” и т.н. Тогава не можеше да се пее каквото си поискаш и ние хитрувахме – пеехме  чужди големите хитове на български. Тези години ми изглеждат много по-вълнуващи, особено в сравнение с днешната „плейбечна” вълна...Сякаш тогава хората бяха и по-духовни, слушаха повече музика.
 

Вие сте една от българските звезди, които не направи компромис и не прибегна до комерсиализацията, за да оцелее. Какво ви струваше това?
 

Не мога да правя компромиси с това, което хората обичат и да го заменя с песни еднодневки, от които се печели. За мен  е по-важно хората да се чувстват по-млади, по-вярващи и по-свободни, както когато са чули моите песни за пръв път и са ги обикнали. Другото е безсмислено.
 

Какво всъщност се случи с българската естрада?
 

Ще ви кажа – просто радиата и телевизиите не пускат нашите песни, това е съвсем тенденциозно. Може би смятат, че не се печели от нас. Това до голяма степен обаче и ни помага – хората изпитват носталгия по песни като „Хора и улици”, „Майчице свята”, „Понякога” и др. и на концертите аз виждам как се връщат в младостта, като ги чуят. Това ми стига. Грехота е да им се отнемат любимите песни, те просто трябва да се пускат в ефира, защото са истински, защото имат страхотни текстове. Знаете ли, парите наистина не са всичко – в музикалната индустрия, колкото и пари да наливаш в някой,който няма талант, този някой няма да стане запомнящ се, песните му няма да оцелеят повече от месец или година.
 

Тотално ли отричате фолкмузиката?
 

Нищо подобно, има чудесни певици, които пеят в този стил. Десислава например, тя има школуван и уникален глас, а е и моя племенница. Аз отричам пошлостта и бездарността в тази музика, но не и изпълнителки, които например са учили народно пеене, имат страхотна орнаментика и гласови данни. Да си певец, значи да пееш наистина на сцената, толкова е просто, не да се движиш в такт с плейбека и да изглеждаш добре.
 

Каква е тайната на Мими Иванова – и като жена, и като певица?
 

Връзката ми с децата. Ние с Развигор имаме школа,преподаваме и тази връзка ни прави по-млади, по-жизнени и много щастливи. Но това, което ме е спасявало от мелачката на музикалната индустрия през последните години е връзката ми с публиката и това, че работя. Имаше време, когато наистина си казах :”Край, преставам да пея”. Затворих се вкъщи, облякох халат, станах друг човек – по-безразличен. Това продължи само месец, после се взех в ръцеи продължих напред
 

Вие сте гост на Международния младежки фестивал на изкуствата „Жреци на музите”. Това са главно самодейни състваи и изпълнители, впечатлиха ли ви?
 

Респектирана съм от ентусиазма и трудолюбието на тези деца, които участват във вашия фестивал. Те се държат като истински професионалисти, а най-хубавото е, че са ентусиазирани, нахъсани да творят и са идеалисти. Това е гаранция,ч е каквото и да започнат, ще го направят добре. Прекланям се пред таланта, самодисциплината и отговорността им. Бих искала да им пожелая да продължават да радват хората, да усъвършенстват таланта си, да обичат стойностните неща, да избират доброто и правилното в живота. Нека следват пътя, който са избрали и да слушат сърцето си!
 

Разговорът води Гергана Кръстева