Четвърти международен икономически форум "Марица" стартира днес, 22 април, в Пловдив (Конгресен център на Международния панаир). Организатор е Български икономически форум (вж. ПРОГРАМА).
Форумът, който ще продължи два дни, бе официално открит от кмета на Пловдив - Славчо Атанасов, и областния управител на област Пловдив - Тодор Петков, в присъствието на министри, депутати, бизнесмени и медии.

Основни дискусионни теми ще бъдат:

Транспортна и логистична инфраструктура
Развитие на пазара на недвижими имоти
Програма за развитие на селските райони
Туризъм – новите проекти
Инвестиции в околната среда.
Енергетика.Енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници
Пазар на труда
Ролята на финансовият сектор за успешното усвояване на фондовете на ЕС
Местно самоуправление и регионално развитие
 

      Лектор по време на форума ще бъде зам.-председателят на БСК Дикран Тебеян, който ще говори за недостига на квалифицирана работна ръка, професионалната ориентация и кариерното развитие на младите хора. Предлагаме Ви изказването на г-н Тебеян.

***

Пазарът на труда и професионалната ориентация на младите хора

Дикран Тебеян - зам.-председател на Българската стопанска камара

      През последните години се наблюдава траен недостиг на квалифицирани работници и специалисти в почти всички сектори на производството и услугите. Възможните политики за решаване на проблема могат да се насочат в три основни насоки:

      - ориентиране на професионалното и висшето образование към потребностите на пазара на труда;

      - преквалификация на безработните лица;

      - активна миграционна политика.

      1. Ориентиране на професионалното и висшето образование към потребностите на пазара на труда

      От година на година спада интересът сред младите хора към професионалните училища, подготвящи кадри за производството и услугите. Нисък е интересът дори към професии с високи за българските стандарти равнища на заплащане и за предприятия със силни социални програми. В същото време, нараства делът на младежите, завършващи общообразователните училища. Ако не успеят, обаче, да продължат образованието си във висшите училища, много от тези младежи остават без квалификация и попълват редиците на безработните или заминават за чужбина, където полагат труд с ниска квалификация.

      Една от причините за това явление е отсъствието на професионално ориентиране в общообразователните училища. Младите хора нямат представа за търсените професии на пазара на труда и за равнището на заплащане в тях. За последното много често имат вина и работодателите, нежелаещи да обявяват действителните размери на работните си заплати. За сравнение мога да посоча опитът на Великобритания, в която учениците в общообразователните училища практикуват един ден седмично в професионалните училища и придобиват професионален опит. В случай, че не продължат образованието си, те вече имат определена квалификация.

      В сферата на висшето образование държавата може да регулира избора на професия чрез финансирания от нея прием. Тя, обаче, не го прави. Недостатъчен е приемът в техническите специалности и в информационно-комуникационните технологии. В резултат на това на пазара на труда има недостиг на инженери и ИТ-специалисти, а завършилите други специалности не могат да си намерят работа.

      2. Преквалификация на безработните лица

      По-голямата част от безработните са с основно и по-ниско образование и без квалификация. Има, обаче, и около 110 хил. безработни с висше или средно образование. Проблемът е в това, че тяхната квалификация не съответства на потребностите на пазара на труда. Единственият им шанс е преквалификацията им за коренно различна професия, което често е болезнен процес.

      С последните промени в Закона за насърчаване на заетостта се регламентираха редица мерки за подпомагане заетостта на категориите безработни, които трудно се реализират на пазара на труда - младежи и възрастни хора, дълготрайно безработни, майки с малки деца и др. Разшириха се възможностите за обучение на възрастни. Увеличи се броят на институциите, предлагащи професионално ориентиране. Насърчава се чиракуването на лица с ниско образование, като се поема и възнаграждението на техния наставник. Субсидира се стажът на младежи без трудов опит, получили квалификация през последните две години. Насърчава се мобилността на трудовите ресурси, като се поемат транспортните разходи на работодателите до околните селища.

      3. Активна миграционна политика

      На първо място, необходимо е разпространяване на информация всред българските емигрантски общности за предлагани атрактивни работни места и условия за наемане. Голяма част от нашите емигранти, особено заминалите през последните години, изпълняват нискоквалифицирана работа и живеят при лоши битови условия. В същото време по данни на Евростат цените на потребителските стоки и услуги в България са средно 2,2 пъти по-ниски от средното равнище в ЕС, особено цените на услугите и на индустриалните стоки. Освен това от 2007 г. се наблюдава бързо нарастване на заплащането на труда - в частния сектор средно с 24%. Действителният размер на заплатите е много по-висок от официално декларирания.

      На второ място, провеждане на подобна информационна кампания всред българските общности в трети страни с оглед привличането на квалифицирани кадри. Предвижда се лицата с български произход да получават специален документ, улесняващ наемането им на работа.

      На трето място, сключване на двустранни спогодби с трети страни за временен внос на работници или за така наречената от ЕК „циркулярна миграция”. С последните промени в нормативната уредба този процес беше облекчен, като беше съкратен срокът за търсене на кандидат на вътрешния трудов пазар и срокът за обработка на документите. Освен това министърът на труда и социалната политика получи право да разрешава нарушаване на ограничението, чуждестранните граждани да не превишават 10% от персонала. Все още са високи таксите, за получаване разрешение за работа на чужденец - около 1300 лв. за година. Доколкото се предвижда, ежегодно определяне на квоти за внос по сектори, считам, че в рамките на тези квоти таксите могат значително да бъдат намалени.

      В заключение, има още един важен резерв за попълване недостига на квалифицирани кадри - продължаващото професионално обучение на вече заетите лица. Необходима е целенасочена политика, насърчаваща този процес, особено в малките предприятия. В България - 26% от хората на наемния труд работят в микропредприятия с персонал до 9 души, а 22% - в малки предприятия с персонал от 10-49 души. Или почти половината от наемните работници и служители трудно могат да бъдат включени в продължаващо професионално обучение по две основни причини - ограничени финансови възможности на работодателя и трудно осигуряване на заменяемост на обучавания работник за разлика от голямото или средното предприятие.