23.Септември се чества като "Септемврийското въстание" - първото антифашистко въстание в Европа. Днес този ден е премълчаван, както са прибрани на закътано в гардероба червените връзки на Пионерчетата, днес членове на сдружения и партии, кандидати за кметове и Общински съветници.

Септемврийското въстание от 1923 г. е организирано от Българската комунистическа партия (БКП) под натиск от Коминтерна, като опит за сваляне на режима на Демократическия сговор, установен с преврата от 9 юни. В него се включват също така леви земеделци и анархисти. Въстанието е насочено към "установяване на работническо-селско правителство" в България[1], а не към преобразуване на обществения строй на страната в комунизъм.

Неутралитет на БКП и подготовка на въстанието 
По отношение на Деветоюнския преврат и последвалото го Юнско въстание ръководството на БКП заема позиция на неутралитет, тъй като смята случващото се в страната за "борба за власт между градската и селската буржоазия". Тази позиция е плод на схващанията на старите дейци на партията, начело с Димитър Благоев и Тодор Луканов, които смятат, че в България не е назряла революционна обстановка.

Същевременно, множество партийни организации в страната се обявяват за противодействие на преврата, някои дори се включват в Юнското въстание. Българският генерален секретар на Коминтерна Васил Коларов изпраща телеграма до ръководството на БКП (т.с.), в което го съветва да "действа решително, даже със Стамболийски", но в крайна сметка единни действия в подкрепа на въстанието на БЗНС не са предприети.

В началото на август 1923 година е свикан пленум на ЦК на БКП (т.с.), на който младите и радикално настроени дейци на партията, начело с Георги Димитров и Васил Коларов, инспирирани и подкрепяни от Коминтерна, надделяват в полза на организирането на ново въстание. За участие в него са привлечени левицата на БЗНС и някои анархисти. Създаден е единен комитет за военнотехническа подготовка на въстанието.

Правитeлството взема мерки за осуетяване на въстанието и арестува повече от 2000 видни дейци на БКП на 12 септември. Като реакция на арестите, въстанието започва да избухва стихийно по места (отначало в Казанлъшко). На 20 септември е свикана среща на ЦК на БКП, на който, въпреки съпротивата на привържениците на легалната дейност, е взето решение за обявяване на въстанието на 22 срещу 23 септември. Водачите на въстанието Георги Димитров и Васил Коларов си избират за действие Северозападна България - район, по-близо до границата с Югославия. Планът на въстанието предполага то да бъде масово вдигнато във Врачански окръг, след което да се сформира въстаническа армия, която да превземе София. Целта на въстанието не е промяната на държавния строй, а само "установяването на работническо-селско правителство".

Начало на въстанието 
Първи започват въстанически действия комунистите в село Мъглиж, Казанлъшко на 13 срещу 14 септември. Присъединява се и организацията на БКП от село Голямо Дряново. Въстаниците превземат двете села, но не са подкрепени от партийните организации от съседните населени места, които решават да чакат официалното обявяване на въстанието. Няколко часа след началото на въстанието в Мъглиж, те се оттеглят в планините. На 12 септември в Стара Загора е съставен акционен комитет, който решава в окръга да се вдигне въстание на 19 срещу 20 септември. Въстанието започва в Стара Загора в уреченото време, но е бързо смазано от правителствените части. По същото време се вдига Нова Загора, като градът и почти цялата околия са овладени от въстаниците. Отново на 19/20 септември въстават села в околностите на Чирпан, като е направен неуспешен опит за завземане на града. Нереализирането на въстанието в Бургаско позволява на правителството да мобилизира силни войскови части и да потуши въстанието в Старозагорско. Особено упорити боеве се водят за селата Мъглиж, Енина и Шипка.

На 22 септември революционен комитет, в състав Георги Димитров, Васил Коларов и Гаврил Генов обявява въстанието. На 23 септември сутринта под ръководството на Христо Михайлов е завзет град Фердинанд. Правителството изпраща войскова част от Враца, която след сражение отблъсква въстаниците от града. На свой ред, правъзхождаща я по численост въстаническа дружина начело с Георги Дамянов отблъсква войската и наново завзема града. Междувременно въстанието избухва в почти всички села от околностите на Фердинанд, Оряхово, Берковица, Бяла Слатина и Лом. На 24 септември въстаниците изтласкват от Берковица войсковите части и зле въоръжени цивилни поддръжници на правителството и завземат града[3]. Ден по-рано въстанически сили нападат Лом и завземат голяма част от него. Въстанически позиции са разположени в прохода Петрохан. Във Врачанско, Видинско и Белоградчишко въстават само отделни села.

Причини за неуспех 
Има множество и различни причини за неуспеха на въстанието. Арестите на опитни комунистически дейци в началото на септември води до слаба организация на въоръжените действия. В голяма част от страната дори комунистите не посрещат идеята за въстание с ентусиазъм[5]. То не избухва в големите индустриални центрове - София, Варна, Бургас, Пловдив, където са съсредоточени немалка част от привържениците на БКП. По този начин се дава възможност на правителството да използва големите войскови части в тези градове срещу въстанието в селските райони. Въпреки специалните усилия на БКП за агитация сред българските войници, армията застава изцяло на страната на правителството, макар че повечето войници произхождат от бедни селски семейства, традиционно симпатизиращи на БЗНС и БКП. Железниците на страната, в които през предишните години избухват едни от най-големите стачки, по време на въстанието функционират успешно, ръководени от социалдемократическия министър Димо Казасов.

 Септемврийското въстание в историографията 
В българската историография от периода 1944-1989 година Септемврийското въстание се описва като първото антифашистко въстание в Европа, а правителството на Цанков - като фашистко. След 10 ноември 1989 повечето български историци отхвърлят идентификацията на режима на Цанков с фашизма.

Според английския историк Ричард Крамптън още по своя замисъл въстанието е безперспективно, защото дори и комунистите да бяха завзели властта "западните сили несъмнено биха разрешили на съседните държави да съборят едно болшевишко правителство в София, както вече е станало в Будапеща през 1919 г

текст wikipedia