“Напълних сърцето си с обич” или закъснелите откровения на Гина Николова . Бургас.

16.09.2007 16:34 Новината е видяна 6665 пъти

“Напълних сърцето си с обич” или закъснелите откровения на Гина Николова

92-годишна бургазлийка с книга
Понякога книгите се раждат и така – без предварителна нагласа, внезапно, с емоция, мощна като изригване на вулкан. Появата на стихосбирката “Напълних сърцето си с обич” се дължи на една стара-стара тетрадка с пожълтели листи, на случайността /или не!/ тя да бъде намерена и най-вече – на решението текстовете в нея да бъдат публикувани.
Малката книжка можеше и да я няма, ако синът на авторката Гина Николова, достигнала достолепните 92 г., не бе пожелал да я издаде. “Избраните и поместени стихове не са опит за измолване на прошка, а поклон пред нейната неразкрита поетична дарба на жена, отдадена в грижи за любимите хора, свързали живота си с Бургас... Тази книжка е моят поклон към нея за обичта, грижите и вниманието, с което ни е дарявала...”, пише в нея Стефан Николов.
Когато през февруари той открива в нощното шкафче на болната си майка прокъсаната от времето тетрадка, у него избухва огън: “Това ли е жената, която ме е родила, та аз не съм я познавал?!”. И едно радиоинтервю от 1979 г. на поетесата Паулина Станчева, в което тя дава висока оценка на някогашната си приятелка и се укорява в безразличие, стимулира по-нататък действията на сина.
“Напълних сърцето си с обич” съдържа откъс от това интервю. Стиховете на Гина Николова, писани между 1963 и 1980 г., пътните й бележки от екскурзии по света се покриват напълно с казаното от Паулина Станчева - “тъй свежи и ярки настроения, тъй убедителни и нови, разкривайки и днес една абсолютно съвременна гама на преживяване и душевност”. Книгата, която излиза с щемпела на издателство “Божич” под редакторството на Ивета Бенрей, е и нещо като ретроалбум, защото съхранява между кориците си уникален снимков материал. Стефан Николов посвещава томчето на своя родственик - инж. Коста Проданов, построил сградите на Старата поща и днешната областна управа, който бил кмет на Бургас през 1944 г. и благодетел на баща му, поел издръжката за следването му в чужбина.
Старите бургазлии знаят Гина Николова – деликатна и фина жена, аристократка по дух и начин на живот. Бях от щастливките да вляза в дома й на ул. “Лавеле”, да ми сервира с изискан жест кафе, да ми поднесе специално приготвения по нейна рецепта сладкиш и да рецитира цели пасажи от книги, дори на френски...
Гина /Гергина е истинското й име/ Николова произлиза от прогресивен род, дъщеря е на някогашния областен лекар д-р Атанас Недев, омъжва се за инж. Константин Николов, дипломирал се в Германия. Поради променената обществено-политическа ситуация у нас в средата на ХХ век тя не успява да завърши висше образование, но природната й интелигентност и сетивна нагласа към света са впечатлявали не един или двама, които са имали шанса да се доближат до нея.
В почти интимна среда, в подчертано дамска аудитория преди няколко дни в бургаската галерия “Петко Задгорски” поетичната книга доби своята публичност. Едно събитие, преминало по-скромно за мащабите на Бургас, но заредено с невероятна емоция – спомени, стихове на глас, пиано, а накрая и предизвикана импровизация на сина, дългогодишен хорист в операта. Понякога става и така - в отсъствието на автора усещането за неговото присъствие всъщност е много по-горещо...
“Тя знае, че сме тук. Мама само ме погали, когато в миговете на нейното “събуждане” успя да разбере какво съм направил”, просълзен разказа синът

Ключови думи:

Вашите коментари

добави коментар