В поредица от медийни изяви от последните няколко дни, знакови местни представители на управляващата „троица” избълваха огън и жупел по повод решението за провеждане на местен референдум по въпроса за нефтопровода „Бургас-Александруполис”.
След като по неизвестни причини пропуснаха заседанието на Общ. Съвет от 04.07.07г. изведнъж, седмица по-късно, местните червени депутати обявиха, че ще настояват бургаските общинари да отменят решението си за провеждане на народно допитване!?
Приведоха се аргументи за незаконосъобразност, безсмисленост, не се правело така, трябвало първо разяснителна кампания имало и друг начин... 
В противовес на цялата тази висока риторика обаче остава фактът, че  от подписването на споразумението до сега не бе проведена нито разяснителна кампания, нито какъвто и да било друг опит за осветляване на намеренията на правителството, свързани с реализацията на въпросния трансграничен проект на бургаски терен. Тишина...
На този фон, ярко изпъква фактът, че само в рамките на едно заседание на бургаския  Общ. С. бяха изнесени в пъти повече факти и обстоятелства за проекта, пряко или косвено засягащи бургазлии.
Позицията на червената партия по въпроса стана кристално ясна вчера (11.07.2007г.), когато от страниците на вестник ЧФ, местния лидер Стойко Танков заяви недвусмислено: „Ние не се плашим от референдума, напротив – ще излезем  и ще разясняваме. Но той не е полезен за нас.” (Край на цитата.)
Защо пряката демокрация не е полезна за БСП?
Ако се съгласим с аргументите на столетницата, че референдумът не може да попречи на изпълнението на вече подписаното международно споразумение, някак си не е ясно от какво толкова се опасява тя?
Ако от БСП са искрени в намерението си да провеждат ефективна разяснителна кампания относно проекта, защо просто не се възползват от конкретната възможност и от прикования фокус на общественото внимание?
И накрая, ако управляващите са искрени в декларираните си намерения да лобират пред международния консорциум за привличането на инвестиции за развитието на града и общината, защо те предварително се лишават от възможно най-сериозния аргумент в едни такива разговори – ясно дефинираната обществена позиция, изразена в рамките на местен референдум?
На всички още от римско време е известна максимата VOX POPULI VOX DEI – глас народен - глас Божий. И ако за традиционно атеистичния мироглед на управляващата левица е обяснимо нежеланието да се вслуша в Гласът Божий, то остава загадка, защо тя токова се страхува да чуе Гласът Народен!

Автор: Стефан Цинцарски – Председател на Клуб”Движение Гергьовден” –Бургас