Захари Стоянов – геополитикът на нова България. Бургас.

05.09.2004 01:41 Новината е видяна 6310 пъти

Захари Стоянов – геополитикът на нова България
В аналите на нашето национално-освободително и обединително движение преди и в първите години след Освобождението няма документи с толкова дълбок и цялостен политически, геополитически и политикогеографски анализ, като създадените от Захари Стоянов за съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Без да подценява освобождението на Македония и Тракия, той вижда в съединението реално постижимото предмостие за по-късното освобождаване на останалите български земи. С този акт всъщност се решава една геополитическа задача – от две административноправни териториални единици с различен статут, но и двете с предимно българско население, да се създаде политикогеографски една държава. В различно време и по различни поводи, Захари Стоянов прави задълбочен анализ за
Вътрешните и външните геополитически сили
засегнати от този процес, стигайки до извода, че масата на енергията и напрежението им показва голяма разлика. Той започва анализа си с проучване на конституционното управление на Източна Румелия, оценявано от него като тромаво и бюрократично. Пред конституционната монархия, представляваща според него отлична среда за господството на “шуро-баджанашката гилдия”, Стоянов предпочита силната княжеска власт, не толкова от теоретична гледна точка, колкото поради убеждението му, че княз Александър Батенберг е податлив за мащабни национални действия, сред които е и съединението като прелюдия към целокупното обединение на българския народ и добруването на всички етнически групи в държавата ни.
Като вътрешни геополитически фактори, без да ги квалифицира и систематизира, той разглежда и политическите партии – либерална, консервативна, демократическа, като освен по класово-социалната им база ги разграничава и по отношението им към Русия – на русофили и русофоби, както и други - с проавстрийска, прогерманска или пробританска ориентация. Според него, сред вътрешнополитическите сили липсват такива с протурска или проислямска ориентация, защото както в Княжеството, така и в Източна Румелия няма територии с компактно турско население (с изключение на Североизточна България). Като обща традиционно-консервативна вътрешнополитическа сила той определя разпространеното схващане, че моментът за съединението не е подходящ и то е “ненавременно”. Самият Захари Стоянов решително отхвърля тази позиция, защото вярва че моментът е възможно най-подходящия за решителни и бързи действия.
Познавайки отлично състоянието на Османската империя след разгрома и в Освободителната война, Стоянов е наясно, че тя няма сили да се противопостави на спонтанното масово общонародно движение за съединение на Областта с Княжеството. Затова не очаква каквато и да било турска намеса. Впрочем, той проявява изключително тънък политически усет и по отношение поведението на великите сили. Захари Стоянов не вярва, че те биха се намесили. На първо място, защото в създалата се ситуация някои от великите сили, за да възстановят престижа си, биха потърсили възможност за компромиси, надявайки се чрез тях да получат по-късно други геополитически изгоди. Той долавя тази възможност и в появилите се руско-британски противоречия по отношение на евентуалното съединение. А именно това са най-влиятелните, но и най-отговорните за новата политикогеографска обстановка в българските земи и на Балканите, велики сили.
Захари Стоянов анализира трезво руското несъгласие за обединяването на двете български държави. И го оценява като тактическо, временно и “повърхностно” течение в политиката на Санкт Петербург. Защото най-малко Русия може да има сериозни основания срещу обединението на българските земи. Същото се отнася и за Великобритания, с тази подробност, че британското одобрение би позволило на обединена България да води по-самостоятелна политика спрямо Русия. За него е ясно, че и Русия, и Великобритания, въпреки противоречивите си позиции, са геополитически и морално заинтересувани да допуснат съединението. А това е залог за същото поведение и на останалите велики сили.
В своя вестник “Борба” Захари Стоянов отговаря на
Всички актуални проблеми на съединението
Като никой друг, той успява да докаже по неповторим начин пълната нежизнеспособност на Източна Румелия като самостоятелна държава. При това не само, защото е васална, зависима, изостанала и зле управлявана, но и защото е прекалено малка по територия, липсва и необходимият потенциал и поради това пред нея няма реални хоризонти за просперитет извън обединението с останалите български земи, от които е неразделна част.
Захари Стоянов отговаря мъдро и на онези, които твърдят, че на съединението “не му е още времето”: “Когато се развеят нашите знамена и извикаме “Долу пашалъка” и посегнем да извършим едно свято дело, с цел благородна, в интереса на прогреса и цивилизацията –то просветена Европа, която държи съдбините ни, ще да подпише нашия свещен акт”.
Анализите на ситуацията, която Захари Стоянов прави с оглед Съединението на Княжество България с Източна Румелия имат несъмнен геополитически характер. В тях за първи път се разкриват геополитическите залози на противоречивите интереси между великите сили и балканските народи. Там можем да открием и безспорни приноси в геополитическите подходи и методи, както и в тълкуванията на основните политически явления и процеси, свързани с пространствените отношения на българските земи със съседните държави, с Османската империя и противоречивите интереси на великите сили. В тези анализи има не само първи, но и основополагащи приноси в политическата география на България. Което превръща Захари Стоянов в първопроходец и класик на българската геополитика, чието наследство в тази област следва да се изследва и прилага. Защото е актуално и днес.

Ключови думи:

Вашите коментари

добави коментар