ДЕПУТАТИТЕ ПОДКРЕПИХА НОВОТО ВРЕМЕ
5 процента от избирателите или около 300 000 души вече ще имат право да искат провеждането на национален референдум. Това реши днес парламентът при второто четене на промените в закона за допитване до народа. Според сега действащия закон право на инициатива за провеждане на референдуми имат Министерският съвет, президентът или минимум 60 народни представители. Днешните изменения задължават депутатите да се произнесат по провеждането на референдум, ако в Народното събрание бъде внесена национална подписка от пет на сто от избирателите. Това обаче не означава, че парламентът автоматично ще разреши провеждането му. Промените в закона за референдумите са по инициатива на депутатите от "Новото време". Преди около две седмици те станаха причина за скандал между нововремци и бившите им колеги от НДСВ. Хората около Мирослав Севлиевски обвиниха бившите си съпартийци, че бламират законодателните им инициативи. Първоначално в проектопромените на нововремци се превдиждаше на референдуми да бъдат подлагани и решенията на изпълнителната власт. Това предложение обаче не беше прието днес. Според депутати това е била цената НДСВ да подкрепи останалите поправки. Янаки Стоилов от "Коалиция за България" заяви, че всенародни допитвания трябва да се правят и по решенията на правителството. Новите текстове предвиждат в страната да се провеждат два вида референдуми – решаващи, чието изпълнение ще е задължително, и консултативни, които ще служат за информация. Но депутатите не се съгласиха да се провеждат консултативни референдуми за държавния бюджет и за данъчното облагане. Екатерина Михайлова предложи в закона да се включи текст, който предвижда по въпросите на външната политика да се провеждат само на консултативни референдуми. Предложението ще бъде гласувано допълнително. Опасно е, ако бъдат допуснати решаващи референдуми по тези теми, смята Михайлова. Председателят на ПГ на НДСВ Станимир Илчев предложи да се извадят извън обхвата на допитването въпроси от националната сигурност и отбраната. Както и досега, парламентът ще има последна дума за насрочване на избори за президент, освобождаване на премиер и на правителство, промени в кабинета, създаването и закриването на министерства, избор и освобождаване на ръководителите на БНБ и на други институции, определени със закон.